Най-разпространения вредител при царевица.
Развива две поколения годишно и зимува като възрастна гъсеница в стъблото на царевицата(растителните остатъци), конопа и др.
Напролет при температура над 15oС презимувалите гъсеници какавидират. Какавидният стадий продължава 10 – 25 дни.
Пеперудите летят май-юни през нощта, а през деня се укриват в растенията. Яйцата се снасят на купчинки от долната страна на листата, наредени като люспи на риба. Средната плодовитост е 250 – 400 яйца. Ембрионалното развитие е 3 до 14 дни. Изхранените гъсеници прeгризват кръгъл отвор по стъблото, замрежват го с паяжина и какавидират в рехав пашкул. Пеперудите от новото поколение се появяват 2-3 седмици след какавидирането и летят от втората половина на юни до края на август. Снасят яйцата си главно по царевицата.

ЩЕТИ: Излюпените гъсеници отначало се хранят в пазвите на листата, а след това се вгризват в стъблата, където правят вертикални и хоризонтални галерии, изпълнени с огризки, екскременти и оплетени с паяжинни нишки. През есента напълно развитата гъсеница прави рехав пашкул в остатъците от нападнатите стъбла и там презимува. Новоизлюпените гъсеници нагризват долния епидермис и паренхима, обикновено в близост до листното влагалище, а по-късно изгризват неправилни ивици. В стъблата правят хоризонтални и вертикални ходове. Листата над мястото на повреда завяхват и изсъхват, а останалите, на които не са повредени проводящите тъкани, остават здрави. Повредените растения изостават в развитието си, дават нисък добив или се пречупват около отвора и полягат.